На въпроса защо първата му книга е за подводния свят, той отговаря:
“Защото го усещам като по-мил и ме вълнува по-силно. Пък и може в предишния живот да съм бил делфин. Във всеки случай много грешим, че наричаме планетата си Земя. Та тя две трети е от Вода! Децата го знаят по-добре от нас възрастните и затова се стремят с цялото си същество към нея, а ние се чудим как да ги спрем. Погледнете тези малки амфибии как лудеят, цапат се като жабчета или плуват като рибета и колко щастливи се чувстват във водата! Нашият земен живот е фалшив, несправедлив, тежък, често дори подъл. А на крачка от нас е светът на водата. Той е чист, безгрижен и в него даже ние, сухоземните обитатели, се усещаме радостни и щастливи. Близкото блажено бъдеще на не е в студения Космос, а в топлото Море. Океанът е решението на основната част от човешките проблеми, ако наистина се стремим да живеем мъдро. Пък има и друго, което не е маловажно – Колумб казва, че стигат думи, които да разкажат и ръце които да опишат чудесата на Океана. Е, аз се одързостих!...”
Тихо но с упоритостта на водна капка, която разбива скала, Дойчо Бояджиев е работил години, за да има днес опазени картини за още няколко изложби и ръкописи за една дузина интересни книги. А все още е ненаситен – на живот сред неосквернената природа и приятели.
